„Витамин D(аскалица)“
. . .
Отварям телевизора — там смехът се е скрил зад едни мазни, политически физиономии, които, ако не друго, поне ми поддържат кръвното в кондиция и съм сигурна, че сърцето ми бие отчетливо. Пускам новините — и те, вместо да ми разсмеят душата, ме карат да си проверя хладилника: дали имам още кисело мляко, картофите покълнали ли са, колко пръста олио има в бутилката, стоят ли миналогодишните компоти и туршии в килера или вече да взема да мина на фотосинтеза и хомеопатия, а второто ми име да стане ,,добавка“. Единственото което разбирам от новините е, че само тиквите са на почит и уважение този сезон.
. . .
После си викам що не взема да се посмея на себе си, то какво по смешно от сериозна даскалица пред пенсия. Гледам се в огледалото — ми не е смешно. То и огледалото не се смее, само ми връща едно такова леко съчувствено отражение, все едно и то е в депресия от инфлацията и от времето. Май по-скоро виждам майка си в него, отколкото себе си. Момичееее, тия гънки дето са като писти около устата и удивителната между веждите чии ли са? Я да бягам от огледалото, че на рев ще го докарам.
. . .
Ама не се отказвам от лечението. Сядам и мисля , абе все на нещо съм се смяла на младини, едно такова шумно и безпричинно кискане до сълзи. Опитвам се да се сетя за нещо весело от младостта — но там също има инфлация, само че на спомени. Май последно съм се смяла в магазина когато предложиха промоционален шампоан за обем на косата на мъжа ми, който отдавна е с гола глава, а той сериозно попита момичето ще има ли ефект на блясък от жожоба.
. . .
И понеже не се отказвам лесно реших да пробвам с филмова комедия След два часа обаче се оказа, че съм се смяла само веднъж — и то когато съседът отгоре пак пусна пералнята в най-драматичния момент. Бях заложила на класика Чарли Чаплин, ама той беше гладен, беден, одрипан и едва не се разплаках като взеха и да го подритват. Няма да стане тая клинична пътека с филми.
. . .
Ще вляза в интернет ще чета вицове за жени след 50. На третия виц вече се чудех на фитнес ли да тръгна, поглаждайки коремчето си, антицелулитна кампания ли да подхвана, доктор Енчев ли да търся или направо към оня свят да се отправям. И така ми се прииска да заровя глава в хладилника, ама се удържам щото за здравето ще се грижа и яденето на тия години е направо противопоказано.
. . .
И изведнъж си се представих, седнала на фотьойла, с омазана физиономия с шоколад от оня с най-големите лешници. С фибичката явно останала от внучката във формата на пеперудка върху маргаритка, с която съм си вдигнала бретона, че да не мешам шоколада с косми, и да не забравя също и с чаша горещ шоколад в ръка. Горещ шоколад, дето сама си го правя като разбивам във вряло, прясно мляко три големи, млечни шоколада в миксера, добавям щедро какао и канела, сипвам си го в половин литрова чаша и пия на малки глътки премлясквайки, и облизвайки се. И като ме напуши един смях, ми то къде по смешно нещо от това дето е в главата ми. Те и болестите ми май са наблъскани в това русо чудо.
. . .
Че аз самата съм си направо витамин D на два крака. Ще взема да се сертифицирам като лечител по метода ,,Ще ми мине“
Автор: Ивендра
