Имен ден
Казвам се „Ивета“, значи имам имен ден винаги, когато някой реши да ме поздрави.
-
Ивановден – да. Кръстена съм на баба ми Иванка.
-
Цветница – логично. Ива, върба… значи пак да.
-
Еньовден – защо не! Я каква съм билка лековита. Достатъчно е да си замълча и да се излекува главоболието на домашните любимци.
-
Свети Четиридесет мъченици и Света Ана – естествено. Все може за нещо да се закача и благоверният да ми купи някоя китка, защото тия „без повод“ отдавна изчезнаха.
Да си Ивета си е отговорност!!!
Имаш имен ден три пъти, а ако погледнеш църковния календар, дето всеки ден има някакъв празник, и решиш, че и този ден е твой… както и всеки път, когато ти се мрънка или ти се доще подаръче и мил жест.
Подарък – само след уточняване на датата (според мъжа ми). Играе го от години на железен човек, ама добре че е само по въпроса с именния ми ден.
Мрънкане – без ограничение (според мен). Ама да си кажем честно — кой му е виновен на мъжлето ми? Като се заженихме, твърдеше каква щяла да бъде тая жена, дето не мрънкала и не се глезела. Както е казано — човек трябва да внимава какво си пожелава, че може и да му се случи.
Няма да си кривя душата — точно когато ме е налегнало ежедневието и две не виждам, та камо ли имен ден, точно тогава благоверният се е случвало да ме изненада с цветенце. И колко ѝ трябва на уж обръгналата ми душа — та взема, че се разтопя… ама и набера сили да си търся цветето и за следващия, наречен от мен, имен ден!
И днес аз черпя — Ивановден е!
По традиция две приятелки от детството още сутринта ми звъннаха и рекоха:
„Честит имен ден, Иванке!“
Посмяхме се и си пожелахме още много години да се чуваме. А колко години ще се помним — знае ли се… А и да ви разсмея — с едната още вчера се уточнихме, че първо било Ивановден, а после Йорданов… не е от възрастта, да знаете. Още повече че днеска се поправихме.
Та, понеже приятелите и колегите ме поздравяват днес — аз черпя, цветя получавам, а у дома може пак само с едно подсмихване да мина. Но задължително и с празник към майка ми — една истинска и неподправена Иванка.
Аз продължавам да твърдя, че докато мъжът ми уточнява кой точно имен ден ще ми признае, имам право да мрънкам и да получавам поне три пъти в годината подарък за имен ден. Ама какво да искаш от човек с име Румен — как да разбере Иванките.
Бъдете живи и здрави всички Ивановци и производните им! Носете името си с гордост и вяра, че Свети Йоан Кръстител пази и бди над всички нас!
