Съвременни приказки
По действителен случай
Четири годишната Александра, облечена като истинска принцеса в дантелена розова рокличка, розов чорапогащник, и сребърни обувчици подскача на връщане от вечерно, сватбено тържество и стиска здраво ръката на татко си. Дългата ѝ златиста косичка сплетена като житен клас бе издържала на енергичните танци, гонениците с останалите дечица и непрекъснатите гушкания на бабите и дядовците. Денят бе празнично дълъг -първия сватбен ден, на който присъстваше малката Александра.
Време е за сън. Татко и я води за ръка към хотела, в който ще спят и се опитва да забави темпото на малкото перпетум мобиле, което не спира да бъбри, да разказва нещо си и да задава въпроси, за каквото прелети през малката ѝ главичка. Майка ѝ остава за още малко на сватбата, защото все пак е главна шаферка, а и отдавна не се е виждала с всичките си роднини.
Когато душът е вече факт, меката хавлийка е увила малкото телце и клепачите на Александра започват леекичко да порозовяват, сигурен признак, че ѝ се спи, момиченцето леко промърморва:
— Ама тате, ти нямаш книжка, от къде сега ще ми почетеш?
— Спокойно ще измислим нещо. – промърморва татко ѝ с надеждата уморена от емоциите и дългия ден момиченцето бързо да заспи докато той подрежда внимателно дрешките ѝ на стола.
— Нееее, искам хубава приказка, една такава много приспивна. – и изведнъж малкото дяволче ококорва огромни сини очи и мъдро заключава: — Най добре ще е да накараш чат,, джи пи ти“ / Chat GPT/ да напише една приказка за нас – за мен Али, за мама и за теб, и как ще спим тази вечер в хотел. Сигурно ще измисли нещо интересно.
Баща ѝ не знаеше да се смее или да се смае. Беше само на четири, а вече бе подкарала технологиите, въпреки забраните и ограниченията за време, пред каквото и да е устройство. Работата от дома, от време на време на родителите ѝ, особено когато градинския сопол им беше на гости, явно си бе казал думата. Александра, често в игрите си споменаваше ,,Тихо, в среща съм” или убеждаваше ,,колежките“, че ей сега им изпраща имейлите. И куклите внимателно слушаха заетата си приятелка…..
А изкуствения интелект вече нареждаше приказка за семейството на Александра, за хотела на брега на морето и за приказната сватба…..как да откажеш на принцеса, дори когато си изкуствен интелект.
Бабите може да почиват, да не чакат свършека на света, който щял да дойде с изкуствения интелект, а да вземат да се сприятелят с джи пи ти то и заедно да измислят днешната ,,ай ти“ /IT/ приказка за внуците !
Лека нощ, принцеси!
Честито ново амплоа! Много точно, много смислено пресъздаване на действителността, с привкус на смях.
Иве, на фона на мрачния ден, облечен в дъждовни капки и забулен в сиво, ти ме усмихна!
Ще чакам следващата „доза“ откровение, ироничен смях, виртуозно изпълнение- както и да го определя.
В написаните истории лично аз разпознах себе си, своето ежедневие и си казах “ не съм сама в битките, които времето, в което живеем, в ролята, която съм избрала в професионален план и не на последно място с повяхването на младостта“.
Дерзай, прегръдки!