Проект ,,Любовник" - Сърце и думи

Проект ,,Любовник“
Не е много добре да останеш без работа за по-дълго време. Починеш си, па вземеш една сутрин да се събудиш с остър пристъп на самосъжаление. Но при мен и самосъжалението е в движение, че нали съм си зодия везни и току се наклоня от едната в другата посока. Затова след като разбрах какво точно ми е, побързах да си набележа поредния проект за справяне с положението. Проект ,,Любовник“! Какво друго ти остава да направиш след като осъзнаеш, как времето невъзвратимо, прави плисенца около очите ти, не връща най-самотните вечери, а пропуснатите прегръдки не се продават никъде. И изобщо май в тоя живот има нещо повече от подреден дом, отгледани деца и тогава е време да спреш да чакаш, а да действаш, да намериш оня умния, интелигентен, търпелив, изслушващ, подкрепящ, разбиращ, може да не е толкова красив, но да е прочел поне вагон с книги, за да не остарее като цървул. Да е дискретен, винаги на разположение и същевременно да не ти се мотае в краката. Ще спра да изброявам, защото ще взема дори аз да разбера, че те такова животно няма и проектът ми ще е обречен.
Край, ще се кипря, ще кокетнича, ще въртя очички и изобщо ще правя всички ония неща дето им викаха ,,флирт“. Ми то едно време това ми се отдаваше и доколкото си спомням, нямаше нужда кой знае колко да философствам и показвам бог знае какви бази знания и виртуозни умения.
Не че нещо ми липсва в живота – имам си съпруг, деца, работа….. Съпругът ми – жив, здрав, отговорен… и вечно в командировка. Ако трябваше да бъде честна, виждам мъжа си по-рядко от кварталния пощальон, а него дори не го харесвам. А семейният живот си е направо чат и видеовръзка.
„Стига толкова, заслужавам повече“, си казах ей така за кураж. „Аз съм жена. Жена в разцвета на…“ — тук се спрях, защото не бях сигурна точно кой разцвет имам предвид.
Огледах се в огледалото, ама в онова старото в коридора, защото то ме помни по-млада, по-красива и стройна или просто кристалите му са се стекли от времето и като криво огледало ме подмладява. Ама аз предпочитам да си мисля, че то просто ме обича, заради общите ни спомени.
„Е, добре де може и да не е разцвет, но … жена съм“, .
И така започна великият план. Душ, най-новата рокля, прическа ,,направи си сам“, червило, лек грим, парфюм и здравей живот. Светът ме чака и се чуди къде се бях загубила. Сетих се как преди години една колежка, решейки се пред огледалото в офиса разказваше как само да мине по пешеходната пътека между ЦУМ и Халите и след нея опашка от мъже. То шега, шега ама знае ли се. Ще взема да се метна на трамвая и да ида да видя Халите още ли са там. Пристигам бързо и всичко си е на мястото, включително и пешеходната пътека. С бавна, съблазнителна /според представите ми за такава/ походка или просто защото съм се възкачила на обувки с високи токчета, небрежно пресичам и уж забравила нещо още по-небрежно се връщам в изходно положение. Окей, очевидно светът е решил да игнорира моята класическа магия на флирта. Или просто токчетата ме карат да приличам на гигантски пингвин по ледена пързалка.
Мъже много, минават ли минават, ама нещо след мен опашка не се подрежда. Може пък всичките мъже да са заети с нещо сериозно – като да мислят дали да си сменят паролата за имейла или как може бъркането в пъпа да се превърне в олимпийски спорт .
Правя още няколко тегела напред назад и преди да са ме взели за протестиращ на пешеходна пътека и да ме арестуват, решавам да приседна в близката кафетерия.
Сама одобрявам идеята си да пия кафе, докато се усещам като героиня от романтична комедия с лош сценарист. Ще започна да гледам загадъчно да разрошвам и отмятам руси коси, докато пърхам с мигли в очакване. Само че никой май не разбра, колко романтично и загадъчно гледам. По-скоро, ако изобщо някой ме забележи ще си помисли, че може би се чудя дали не съм оставила печката включена или че ми е влязло стъкло в окото.
И, о чудо! Един мъж от съседната маса ми се усмихва. Сърцето ми забрави, че бета блокера го държи в ритъм и трепна. „Ето го“, това може да е съдбата. Направо забравям, че трябва да го чеквам по предварително зададените критерии и отвръщам на усмивката.
После мъжът става, бавно се приближава и казва:
– Извинете, свободен ли е столът?
С последните капки от останалото ми достойнство, кимвам величествено и много ангажирано започвам да ровя в чантата си, търсейки в нея загубения си разсъдък.
Господинът взима стола, благодари и си тръгва.
Напушва ме неистов смях и започвам да пръхтя, стискайки устни в опит да прикрия кикота си. Трябваше непременно да споделя с някой, докъде се докарах. Извадих телефона и докато се усетя вече разказвах на мъжа ми, заливайки се от смях в какъв филм съм се вкарала.
Той хем ми се смее малко тъжно, хем обещава, че остава още малко, ще се прибере, няма да съм сама и най-хубавото е, че ще мога да проектирам и изпробвам настроенията си директно върху съпружеското тяло! И без това имам много да наваксвам с него!

Проектът временно се отлага ,,По семейни причини“

Ивета Германова
19.03.2026 г