Съботата след петък 13 е най-чакания ден. Даже спомен не искам да имам сега за този истински петък 13 с много ,,екстри“. Най-после ден за почивка, ще си седя, имам книжка, два епизода от любимия сериал, интернет и няма да мърдам от любимия ми люлеещ фотьойл.
Къщата е необичайно тиха. Мъжът – в поредната командировка. Децата – по своите семейства, където вероятно и те обясняват на някого как „си почиват“.
Само аз съм си у дома и съм решила твърдо:
-Днес няма да правя нищо!
Правя си в порцеланова чашка от моето безкофеиново кафе и сядам тържествено на масата. Отпивам бавно, като човек, който е овладял изкуството на почивката. Вкусът на топлото кафе е приятен и изненадващ – обикновено пия хем студено, хем безкофеиново кафе с отдавна изветрял мирис. Но сега пия бавно на леки глътки в пълна тишина.
Само че от мивката ме гледат натрапчиво две чаши и една чиния.
Сега… човек може да почива, но чак пък толкова безсърдечна не съм. Ще стана да ги измия, няма сега да ги оставя да чакат в миялната машина.
Връщам се при кафето. Слагам си очилата, пускам телевизора, но за нещастие поглеждам масата. А по нея въоръженото ми вече око вижда прашинки, които се пързалят по гланцираната повърхност и две три микро трохички. Явно и те са решили да почиват тук през уикенда. Избърсвам масата.
После забелязвам пода. Подът изглежда така, сякаш е минал през него малък керван от прашинки, косми и трохи, които също са дошли на съботна почивка. Я да взема да пусна робота да се пораздвижи, а аз да си допия кафето. Румбата /производственото име на робота и няма грам намек за съпругът ми Румен/ тръгва на мисия ,,Почисти“. Гледам го и усещам как леееко се напрягам, от това как се върти ли върти и обикаля зашеметено. А и в килера в пълна бойна готовност ме чака заредена без кабелната прахосмукачка – я да видим колко бързо ще се справим двамата с робота, защото аз само това да направя и ще седна и ще си допия кафето.
Пускам пералнята. Нали така или иначе съм станала. Докато пералнята върти, аз решавам само „малко“ да подредя гардероба, да сменя чаршафите, една супа с топчета набързо, 4-5 чанти от близкия супермаркет се зареждат, прахът е обран, сушилнята и тя се включва в почивката, а след бързия душ в банята вълшебната кърпа обира паравана, подрежда козметиката и като маниак поглеждам хавлиените кърпи в тон ли са и под прав ъгъл. Междувременно обяснявам по телефона на две три приятелки как си почивам и не ми се излиза в този слънчев ден.
По средата на всичко това си спомням за майка ми и пак се ядосвам. Представете си – сама си спряла хапчето за сърцето! „Не ми трябва вече“, казва. Е, чудесно. Значи оттук нататък ще лекуваме сърцето с овенски инат.
Докато се ядосвам, между другото измивам пода и забърсвам за шести път прах.
По обяд се спирам за момент и се оглеждам. Къщата блести. Пералнята пее. Прозорците са отворени. Аз съм леко уморена, но и малко недоволна, че килера е подминат от почивката.
Сядам пак с кафето, което вече е обичайно студено, безвкусно и обезмирисено.
И тогава се сещам, че днес трябваше да си почивам.
Но честно казано, не знам защо хората толкова се страхуват от почивката.
Опасна работа си е!!!
Отпочинала и възстановена:
Ивета Германова
14.03.26
Оцени публикацията:
Сподели публикацията:
