Началников или за намаляването на административната тежест

Разказ с очакван край

Започваше страстната, майска седмица, преди Великден. Училищният директор Началников с бодра стъпка и пролетно настроение пристъпи училищния праг. С надежда, че днес ще има време да влезе в някой клас, да види как се преподава, да поговори с ученици, да споделят добри практики с колегите и да се зарадват на постиженията на любимите си ученици.

Как си мечтаеше като реши да се кандидатира за директор, че всички прекрасни идеи, които имаше за децата ще може да въведе в училище и да направи животът им полезен и приятен. В ония времена разговора с Кунчето, негова позната от съседния блок, му се стори абсурден. Когато той и разказа за мечтата си да стане училищен директор тя го изгледа под око и рече:

— Абе момче, ти сигурен ли си какво искаш. Аз имам една позната директорка на училище от Люлин. Никаква методика и никаква педагогика, тя все ми говори за канализация, покриви и проверки.

Тогава Началников се усмихна, унесен в мечти как ще стане новия татко Песталоци подмина подхвърленото от Кунчето. Минало! Портиерът поздрави Началников и с това го върна в действителността. Бюрото и компютъра го викаха. Не преподаването – бюрото. Не учениците – папките.

Хроника на един „облекчен“ работен ден:

В 8:00 ч. – мейл от местните шефове, по искане на по-високите шефове с изискване за „спешно попълване на таблица №38-Бис“ с информация, която вече е изпратена миналия месец, но този път – в Excel, не в Word. Отваря файла. Съдържа 47 колони и въпроси като:
- Колко часа в седмицата преподават учителите с рижи коси?
- Има ли в сградата растения с доказано екологично самосъзнание?
- До каква степен училището е готово за междузвезден преход с новата ракета на Спейс Екс?
- Какво е налягането във водосточните тръби от към сенчестата страна на училищната сграда?
В 8:30 ч. – телефон от общината: „Здравейте, трябва да ни върнете попълнена анкетата за дигитална трансформация на училището до 9:00 ч.“, по възможност да е вчера.
В 9:00 ч. – заседание по Zoom на тема „Облекчаване на административната тежест в училище“. Участници – 18 души. Всеки говори. Никой не слуша. Към края се взима важно решение:
- Да създадем комисия, която да направи анализ на необходимостта от намаляване на нуждата от анализи.
- Прието! Продължава 3 часа и завършва с нова таблица, в която се изисква попълване на информация за обратна връзка за проведеното обучение.
В 12:00 ч. – три различни писма от три различни институции, всички относно един и същ казус: училищната ограда, отключването на училищния двор, почистването му, ползването от обществеността и предотвратяване на вандалските прояви.

Следобедната вълна

В периода от 8 до 12 часа в електронната поща вече са натрупани 78 покани за квалификация на учителите, като задължително са дублирани в служебната поща на директора, в пощите на тримата заместник директори и във фейсбук месинджъра на лелята от училищната лавка.

В 14:00 ч. – попълва отчет за попълнените отчети. В края на попълването вече не знае, на кой да изпрати отчета за отчета.
В 15:00 ч. – проверка от контролен орган отговарящ за европейския звездопад, който пита защо на стената в коридора липсват всички табла по проектите по които е работило училището през последното десетилетие. Отговорът, че вече няма свободно място и срока за популяризация е изтекъл никак не впечатлява проверяващия и той започва да пише предписание.

Най-после един родител пробил през кабинета на секретарката се добира до Началников – гневен като преди родителска среща: — Детето ми има домашно по математика! Това е психически тормоз! — А колко е два плюс две? — Не знам, аз съм от Фейсбук групата, дето знаем по-добре от вас!

В 16:00 ч. – компютърът му забива. Върти един кръг пред очите на Началников сякаш и на него му се завива свят от облекчената административна тежест.

Финал

Директор Началников, с поглед, празен като график на лятно дежурство, се замисля… Някога мечтаеше да прави промени в образованието. Сега прави само промени в табличния формат и играе ролята на завеждащ бюро жалби и сигнали.

Затваря лаптопа. Поглежда през прозореца. В двора децата от групите за целодневна организация на учебния ден тичат. Учител им подвиква весело. За момент, Началников се усмихва. После телефонът звънна. Нов имейл. Нов отчет. Нов ден утре. Същият.

Тръгва си и напипва в джоба си малка картичка за Великден, която Лили от трети клас му пъхна сутринта. Вътре малкото момиченце е написало: