Черешови води
История за лековитите думи и силата на корените
Баба Цвета се бе върнала на село, след като къщата ѝ в града, разположена в основата на един от градските баири, бе затисната от свлачище. Доведе я сина ѝ, уж само за месец докато общината ги устрои с жилище, а вече втора година как се грижеше за нея най-голямата и дъщеря Въла.
Цвета имаше три дъщери и само един син – Иван. И трите ѝ дъщери бяха работливи, пълни с доброта и любов към семействата, и децата си. Страдаха и на стари години, че не са могли да учат повече, но пари бе имало само за сина. Иван бе завършил железничарското училище и заедно с родителите си отиде да живее в града, в току що купената от баща му, Тодор къща. Наричаха я кметската къща, защото в нея бе живял първия кмет на Плевен, след освобождението от турско робство.
Мъжът на Цвета, се бе споминал отдавна. Беше търговец, започнал само с Цветините пари от зестрата, но бързо бе натрупал земи, добитък и пари от търговията със зърно, която въртеше. В околията още се говореше за арабските му коне, които теглеха файтона му и искри хвърчаха от копитата им, когато удряха по калдъръма.
Сега Цвета седеше на двора пълен с цветя и сънуваше как ръката на Тодор, на която граната бе откъснала два пръста по време на Първата световна война леко я милва. Макар и малко по-голяма от него, тя бе галеното му малко момиче, дето той бе приел като най-голямото чудо в живота си. Цвета бе едва двадесет и пет годишна когато докторите казаха, че сърцето ѝ не е добре, и трябва да се пази. И какво стана, тя наближаваше сто и втората си година, а Тодор отдавна го нямаше.
Болката на Ивана
Цвета имаше необикновена дарба – познаваше билките, и знаеше силата им. На младини пред старата им къща често се виеше керван от каруци, в които болни хора чакаха да им бае или да им каже с коя билка да гонят болките си. Колко отдавна бе всичко това, в този ли живот беше се питаше Цвета.
В този момент по плочника на селската къща се чу звъненето на тънки токчета и припрян говор. — Не ме занимавай с глупости — говореше правнучката ѝ на угрижената си майка. Въобще не си въобразявай, че ще седна сега баба ти Цвета да ми бае… — избухна в плач Ивана.
От месец клепачите ѝ бяха подути и зачервени. Майка ѝ я води по доктори чак до София, а от там я върнаха пак в Плевен. Ивана се разстройваше от вида си в огледалото, сълзите ѝ потичаха и клепачите ѝ се подуваха още повече. Съветите да не плаче, че влошава положението я докарваха до истеричен рев и така всичко се въртеше в омагьосан кръг.
— Бабо, моля те да и побаеш. Доцентката ще дойде чак след седмица, а тя става все по-зле. Кожата под очите ѝ се обели и прозират вените. Моля те помогни ѝ. Нали някога си лекувала всичко. — молеше се майката на Ивана.
Наричането
Баба Цвета тихо промълви: — Айде дайте един стол да седне тука до мене. Намерете едно бяло перо и му вържете червен конец. Напълнете една шарена паничка с вода от герана и запалете една свещ. Пък аз ще видя да си спомня думите. Седни дете е тука слънце да те грее, щото то много помага.
Ивана седна до прабаба си, готова да изтърпи и това, но без грам надежда. Баба Цвета помилва Ивана по главата, запали свещта и направи няколко кръстчета над водата. Взе бялото перце с червения конец и бавно го прекара през водата. Думите сами взеха да идват в главата на старата жена:
— От мен помощ, от Господ и от Света майка здраве, — От мен помощ, от Господ и от Света майка здраве, — От мен помощ, от Господ и от Света майка здраве!
Черна краво с черно теле с черно мляко в черна паница от черна жена сложено да вървиш през девет гори в десета. Черна болест да вземеш далеко да я носиш в пусти гори дека слънце не грее дека вятър не вее, дека петел не пее, дека куче не лае, дека овци не блеят, дека кози не врещят. Там да останеш, път назад да не намериш. В дън земя да потънеш. В втори път да не идваш.
— Бела птица фърчеше. — Бела пеня пущаше. — На бел камък падаше, — всички болести гонеше. — Бягай болест от очи, — бягай болест от крака, — бягай болест от снага, — бягай болест отръце!
Черешовите води
Цвета изплува от унеса, погледна Ивана, усмихна ѝ се и рече: — Сега майка ти да ти върже червеното конче от перцето на ръката и така да го поносиш, докато само падне. Да вземе бяла хума и сутрин очите с нея да си миеш и всичко лошо вече е далече.
Трите жени се скупчиха пред огледалото и невярващо се взираха в него. Болестта си отиваше. Цвета стоеше зад тях, подпряна на бастунчето си. Хвана Ивана за ръка и ѝ рече:
— Хайде бабче, време е и за душата да помислиш. Махни ги тия болести. Я каква си ми хубава и стройна като фиданка. Пролет е, сега идат черешовите води. Да слезеш долу на реката, на Вита. Близо до моста има една череша дето пролет водите на реката ѝ заливат корените. Откъсни от нея цъфнало клонче, потопи го в реката и довечера го сложи в чашка до главата си. Да ти донесат черешовите води довечера лицето на момчето, което ти е наречено.
Цвета отново излезе на двора, седна на припек на пролетното слънце и унесено заслуша шума на дърветата, а нейде далече, долу до реката течаха черешовите води дето ѝ донесоха лика на нейния Тодор.
Автор: Ивендра 31.05.2025 г.
