Началников 1
За образователния фронт, инфлуенсъра Ботев и мечтата за гевреци на плажа
Училищният директор Началников седеше в кабинета си и размишляваше върху великия въпрос на съвременното образованието: „Защо не избрах да продавам гевреци на плажа?“
Точно в този момент вратата на дирекцията се отвори с трясък, сякаш училището бе атакувано от извънземни нашественици. Оказа се, че е само госпожа Петрова, майка на малкия Жорко от първи клас, който вчера отказал да пише домашни, защото „учителката му не била достатъчно вдъхновяваща“:
— Господин директор, възмутена съм! Вие трябва да уволнявате учители, които не мотивират децата! Жорко е чувствителна душа! Ако не бъде насърчаван, как ще стане космически инженер? — каканижеше госпожата, неработеща майка-красавица със съмнително риалити образование.
Началников въздъхна. Беше сигурен, че вчера Жорко е казал, че ще става YouTube влогър, но нямаше сили да възразява, а кимаше с глава и за 705 път уверяваше майката, че непременно ще вземе мерки.
Списъкът с „емоционални“ искания
„Разбира се, госпожо Петрова, ще направим всичко възможно…“ – започна той, но майката вече беше извадила списък с допълнителни искания, сред които бяха:
-
По-малко математика и повече почивки;
-
Задължителни уроци по „емоционална интелигентност“;
-
Прегръщане на дърветата в двора;
-
Хранене, препоръчано от духовният и водач;
-
Хатха йога в междучасията.
Диагноза: „Национален герой-инфлуенсър“
Не бе изминала и минута след оттеглянето ѝ, когато в кабинета нахлу учителката по литература, госпожа Граматикова. Косата ѝ бе разрошена, в ръцете ѝ трепереше тетрадка, а долната и устна извършваше противоположни на горната движения.
— Господин директор! Петя от 8а ми написа в есе, че Ботев е бил инфлуенсър на своето време и маркетинг-мениджър на борбата за освобождение! Майка и оспорва оценката и ме убеждава, че трябва да отида на лекар, да се квалифицирам и да дишам по Норбеков… Не мога повече, ще напусна и ще отворя ферма за охлюви!
Началников въздъхна дълбоко. Не му се спореше за Ботев. В последния тест по история бяха написали, че Левски е „национален герой-инфлуенсър“ и че Паисий сигурно би имал TikTok.
„Господин директор, госпожа Петрова ми писа двойка! А аз й обясних, че да уча математика е безсмислено, защото вече има калкулатори! И освен това майка ми веднага може да ми извади документ за дискалкулия, дисграфия и дислексия…“ — изплака малкият Борислав, нахлувайки в стаята.
Мичето и бюрократичната лавина
Докато се опитваше да осмисли всичко, телефонът на бюрото иззвъня с отчаян тон. Секретарката, Мичето, докладва:
— Господин директор, половината родители на петокласниците протестират, че децата мръзнат по физическо, а другата половина крещи, че искат повече движение и въздух. Освен това се обадиха от:
-
МОН и Регионалното управление;
-
Инспектората по чистотата и ХЕИ;
-
Пожарната и Министерството на земеделието;
-
Светия синод.
Всички идват на проверка след 15 минути: ще търсят радон, ще мерят мощността на гръмоотводите и ще проверяват летящите врати. Мичето, която допреди 6 месеца потриваше ръце за „тихата работа в училище“, почти плачеше.
Еко-био-вегански претенции
Не беше всичко. Родителският комитет на втори клас внесе петиция — храната в стола не била достатъчно еко-био-веганска, а компотът не съдържал „естествени плодови захари, извлечени при пълнолуние“.
Накрая, кварталният активист Хлевоустий Шилеров разпалено обясняваше пред входа, че плочките на тротоара са лична вина на директора, а булевардът пред училището трябва да се асфалтира със средства на учебното заведение, което заслужавало „поне три телевизии и пет радиостанции“.
Мечтата за малкото пристанище
Началников се облегна назад, затвори очи и си представи… не Малдивите, а само една сергия с гевреци – топли, ароматни, със сусам. Без петиции. Само морски бриз и една изтегната на слънце, спяща котка.
Но нямаше време за мечти – отвън вече се надигаше поредната вълна. Беше ясно: поредният ден на образователния фронт тепърва започваше. Колко жалко, че цялата тази енергия не се насочваше там горе, където се пишеха законите.
Но Началников бе уморен вече, да дойдат следващите ентусиасти – той искаше само да продава гевреци на плажа в закътано малко пристанище!
Автор: Ивендра
