Утре ще плача
от празнота или болка,
ала днес ще си спомням
за онази любов
дето нося във времето
в паметта ми е скрита и в очите мълчи.
Любовта дето днес
ще ме върне в годините
при вечерните срещи
с красиви мечти
за целувки откраднати,
за задъхани нощи и безсънни зори.
. . .
Ще се върна любов де, душата боли
тъй, че чупят се кости,
а сърцето пак вярва
и само си измисля лъжи.
Ще си спомням дъждовните капки
как текът по лицето ми
не, не сълзи,
а целувки от изстинали устни.
. . .
Там има бъдеще,
там има нас
Тук и утре ще плача!
Автор: Ивендра
Оцени публикацията:
Сподели публикацията:
